Върви ли Америка към строителството на социализма?
Съвсем до скоро думата „ социализъм “ беше неразрешена в американската политика. Когато враговете на някогашния президент на Съединени американски щати споделяха, че Барак Обама е социалист, те желаеха с това да срутен репутацията му. Но през последните няколко години настроенията в страната се трансформираха. Ако по-рано концепцията за социализма се асоциираше в съзнанието на американците със Съюз на съветските социалистически републики и ГУЛАГ, с цензурата, с нескончаемата агитация, със странния фетиш към вождовете и празните лавици в магазините, то след разпада на Съветския Съюз социализмът последователно стартира да се асоциира със страните от Северна Европа и тяхната добре отработена система за обществено застраховане и висок стандарт на живот.
Неотдавна американския президент Доналд Тръмп обрисува ужаса, който ще настъпи в Съединените Щати при положение, че социализма победи в тази настрана взета страна. Главният проблем ще бъде в това, че социалистите ще отстранен изкопаемите горива и ще принуждават всички да преминат на възобновими източници на сила. На протест пред свои последователи, той разигра следния моноспектакъл: „ Самолетите стопират да летят, тъй като няма сила. Вятърът престава да духа и електричеството стопира. " Скъпа, изключи тв приемника, тъй като няма вятър! Няма самолети, няма крави, тъй като когато преживят храната си, кравите отделят нездравословния за околната среда газ метан. Ще имате право единствено на една кола на семейство… и тази кола ще бъде електрическа. Дори да не може да измине 160 благи! О, смут, скъпа, ами къде ще заредим? Къде е зарядната станция “?
Така президентът обрисува бъдещето на американците. За да избегнат тази орис, Тръмп изясни на гласоподавателите си, че през 2020 година би трябвало да гласоподават за него, а не за леваците-социалисти от Демократическата партия, пропагандиращи „ Новият зелен курс “, при който страната ще поеме цялостния надзор върху създаваното количество парникови газове.
На митингите с гласоподавателите, думите на Тръмп предизвикваха стихия от страсти у последователите му. Та нали при социалистите ще настъпи краят на обичайните полезности: няма да има обичаните хамбургери на масата, ще има единствено един автомобил за двама възрастни и проблеми с тв приемника, чийто постоянно светещ екран разсейва житейската досада.
Тръмп усеща аудиторията си. Независимо от това, че на своя уеб-сайт министерството на енергетиката доста ясно изяснява, че електрическите мрежи, които употребяват разнородни източници на сила, като вятър или слънце, разполагат с запаси и неналичието им не значи и липса на електричество. Затова не е учудващо, че в предизборната си акция за президент Тръмп защитаваше въгледобива, като не пропускаше във всяка една от речите си да оплюе технологиите, конкуриращи се с изкопаемите горива. Съвсем скоро, борейки се с ветрогенераторите, известни в централните равнинни региони на страната, Тръмп за учудване на медиците реши, че шумът им провокира рак.
Но не Тръмп сътвори социалистите. Съвсем до скоро думата „ социализъм “ беше неразрешена в американската политика. Когато враговете на някогашния президент на Съединени американски щати споделяха, че Барак Обама е социалист, те желаеха с това да срутен репутацията му. Но през последните няколко години настроенията в страната се трансформираха. Ако по-рано концепцията за социализма се асоциираше в съзнанието на американците със Съюз на съветските социалистически републики и ГУЛАГ, с цензурата, с нескончаемата агитация, със странния фетиш към вождовете и празните лавици в магазините, то след разпада на Съветския Съюз социализмът последователно стартира да се асоциира със страните от Северна Европа и тяхната добре отработена система за обществено застраховане и висок стандарт на живот.
Ох, този внимателен Сандърс!
Бърни Сандърс
През 2016 година, по време на предизборната си акция, самопровъзгласилият се 75-годишен социалист и сенатор от щата Върмонт - Бърни Сандърс, ненадейно стана сериозен съперник на мастития претендент Хилари Клинтън. „ Да живее революцията “, скандираха на неговите манифестации главно младите му последователи. Сандърс към този момент разгласи желанието си да се кандидатира и на президентските избори през 2020 година Както и предния път, Сандърс дава обещание на американците да вкара всеобщо гратис опазване на здравето, гратис университетско обучение в държавните университети, по образеца на страните от Северна Европа, да увеличи със закон минималната заплата до 15 $ за час и да се заеме съществено с казуса на световното стопляне.
Ясно е, че за всичко това страната ще би трябвало да разполага с нужните средства. Тук Сандърс сочи милионерите и милиардерите, като основни врагове на всеобщото преуспяване. Той споделя: „ Много от тях са бандити “. Бърни вижда „ разкулачването “ на тези богаташи посредством налагането на сурови налози, като това ще обезпечи на страната средства за безвъзмездна медицина, обучение и така нататък Изглежда красиво. Но доста от икономистите не са съгласни. Те споделят, че високите налози ще подкопаят опциите на фирмите да акумулират капитала, който им е нужен за развиване и разцвет. Експертите не са съгласни и с това, че тези налози ще изпълнят държавния бюджет. Анализът на центъра за данъчна политика демонстрира, че приходите в хазната, при използване на сходен метод, ще бъдат сума, доста по-малка от нужната за реализиране на проектите на Сандърс.
Но, по този начин или другояче, методът на Сандърс с опростенческата му визия за това кой е врагът и какво да се прави, намира отклик измежду американците и изключително измежду младежта. До през днешния ден, повече от 500 хиляди жители са създали вноски за предизборната му акция. В резултат на това Сандърс разполага с 18 милиона $, които може да похарчи за самореклама. Тръмп към този момент не закача този буен и убеден в своята справедливост дъртак. Главната цел за нападките на Тръмп е новата звезда на американския социализъм и член на Палатата на представителите на Съединени американски щати от щата Ню Йорк - 29 годишната Александрия Окасио-Кортес.
Идеите на Кортес са още по-малко на брой от тези на Сандерс, само че имат и някои общи характерности с неговите, които тя назовава „ либерален социализъм “. По този мотив, на една своя конференция тя споделя: „ За мен капитализмът е идеология на капитала. Най-важното при него е концентрацията на капитала, което значи блян към облага и трупане на пари. Капиталът се стреми непременно към трупане на облага, без да се интересува от индивида и околната среда… Но когато приказваме за хрумвания като „ демократичния социализъм “, това значи, че слагаме преди всичко демокрацията и обществото, а не капитала “.
Тези най-общи хрумвания са въплътени в препоръчаната от нея идея, наречена „ Новият зелен курс “, точно тази, която в този момент дава опция на Тръмп да се разгласи за герой против социализма.
Концепцията на Кортес не поражда на празно място. За нейна основа служат научните отчети, оповестени през предходната година от Организация на обединените нации, предупреждаващи, че в случай че съществено не бъдат понижени изхвърляните в атмосферата парникови газове и световната температура продължи да се покачва, в недалечно бъдеще света го чака неизбежна злополука, при която засушаването, ураганите, наводненията, погиванията на реколтата и дефицита на питейна вода ще създадат живота на планетата неосъществим. Според Окасио-Кортес и други съавтори на „ Новия зелен курс “, Съединени американски щати и целия останал свят през 2050 година би трябвало да реализират нулево равнище на изхвърляните парникови газове, т.е. би трябвало да бъдат поглъщани толкоз парникови газове, колкото се изхвърлят в атмосферата.
Новият зелен курс идва, приятели!
За постигането на тази цел, Съединени американски щати би трябвало да имат „ водеща роля “. „ Новият зелен курс “ приканва за 10-годишна готовност на цялата страна, тъй че в края на тази декада, 100% от електрическата енергия в страната да бъде получена от възобновими източници. Концепцията също по този начин приканва да се преоборудва системата за отопление на всяка постройка в Съединени американски щати. В нея също по този начин се планува и повсеместна рационализация на превоза, при която огромната част от капитала да бъде вложен в електрически автомобили и скоростни влакове.
Концепцията не се лимитира единствено до тематиката за климата. Част от текста е отдаден на обществената правдивост, като форма за премахване на бедността, расизма и „ очистване на обичайните форми на подтисничество “. Разбира се, „ Новият зелен курс “ не е управление за съответни дейности, а по-скоро химера, формулираща нови хрумвания, при които контролът на страната върху стопанската система, живота и бита на жителите прилича правилата на социализма.
Днес доста американци са обезпокоени от към този момент осезаемия резултат на световното стопляне и по тази причина се отнасят позитивно към концепциите, заложени в „ Новият зелен курс “. Според анкетата, извършена от асоциацията „ Данни за напредъка “, 46% от гласоподавателите поддържат тази идея, 34% са срещу, а останалите нямат мнение.
Привкусът на социализъм в „ Новия зелен курс “ очевидно не смущава хората в Съединени американски щати. Съгласно изследването на Института за политика на Харвардския университет, в огромната си част младежите на възраст сред 18 и 29 години поддържат политиката на социалистическото крило в Демократическата партия. Подкрепящите капитализма 43% напълно леко надвишават подкрепящите „ демократичния социализъм “ по модела на Северна Европа, които стигат до 39%. Това не е гърмеж на социализма в Америка. Идеите на социализма стават привлекателни в Съединени американски щати, единствено когато демократичните институции са аварирали.
„ Ще се появи Дебс и вие ще разберете, че това е Христос! “
Юджин Дебс
За първи път вълната на социализма залива Америка при започване на ХХ век. През 1916 година Социалистическата партия в Съединени американски щати наброява повече от 80 хиляди члена. Към 1918 година представители на Социалистическата партия заемат общо 1200 политически длъжности в страната. Социалистите дори печелят едно място в Конгреса и 79 поста в градските кметства. Основател и водач на Социалистическата партия е Юджин Дебс и неговата история е показателна.
Родителите на Дебс са имигранти от Европа, пристигнали в Щатите без един цент в джоба, само че постигнали обичайно богатство. За тяхно оскърбление (те желали да изучат сина си) Дебс на 14 години става огняр на локомотив. Но скоро той разкрил в себе си организаторски качества и след няколко години оглавява Братството на локомотивните служащи, което се занимавало с подпомагането на сираците и вдовиците на железничарите. Така стартира неговата кариера на профсъюзен деятел и политик.
Дълго време Дебс се отнася към социализма с отрицание. Първоначално той бил член на Демократическата партия и вярвал в американската двупартийна система. Според него, „ спор би трябвало да съществува не сред капитала и работника…, а сред индивида, който заема социална служба, и индивида, който държи изборната бюлетина. Отношението му към американската народна власт се трансформира след стачката на служащите от „ Пулман “ през 1894 година
Това е една от най-големите стачки в американската история, по време на която влаковете в 27 щата стопират за повече от месец. В края на краищата, със единодушието на президента Стивън Гроувър Кливланд, била изпратена армия, която разкрила огън по стачкуващите. Стачката била смазана, а Дебс бил наказан на шест месеца затвор за „ подбудителство към въстание “. В пандиза Дебс не бил малтретиран. Често го пускали на независимост единствено на почтена дума и той рядко прекарвал времето си в килията. Но кървавото потушаване на стачката поразило Дебс и подкопало доверието му в американската народна власт.
Разочарован от политическата система в Съединени американски щати, той повярвал, че единствено социализмът може да отбрани ползите на служащите. Няколко пъти Дебс взел участие в предизборната конкуренция за президент на Съединени американски щати, като претендент от Социалистическата партия и имал огромна известност в средите на работническата класа. През 1908 година пътувайки с трен наименуван „ Специален-Червен “, той провел предизборна акция в 33 щата. Тогава, както се твърди, една жена от посрещачите на гарата в Илинойс попитала: „ Това Дебс ли е? На което друга дала отговор: „ О не, това не е Дебс. Когато Дебс излезе, ще си помислите, че това е Исус Христос “.
През 1912 година Дебс взе участие още веднъж в изборите, като за него гласоподават съвсем 1 милион американци. В първата четвърт на ХХ век концепциите на социализма били известни и в средите на американската интелигенция. В техните очи американската демократична система напряко била дерайлирала, откакто Съединени американски щати се присъединили в Първата международна война.
По този мотив, Джон Рид написа: „ Тази война напълно беше обвързвана с упоритостите на политиците “. Ако се има вяра на Карл Маркс, в Америка е имало всички условия за създаване на социализма. Индустрията е била развита, имало е мощна работническа класа. Но все пак, социализмът не се прихваща в Съединени американски щати. Според историка Ника Салваторе, създател на книгата „ Юджин Дебс, жител и социалист “ аргументите били няколко: работническата класа била разединена, защото била формирана в по-голямата си част от новопристигнали имигранти, който постоянно не се разбирали между тях и се конкурирали на пазара на труда. Освен това, заплащането на служащите не било неприятно, а пък квалифицираните служащи били доста добре платени.
Но основната причина за неуспеха на социалистите в Съединени американски щати се заключава в това, че доста от техните претенции отнасящи се до отбрана ползите на служащите, се правели последователно, като елементи от разнообразни стратегии, извънредно отдалечени от радикализма на американските президенти. През 1916 година американското държавно управление приема закон за 8-часов работен ден. През 30-те години били признати закони „ за обективни трудови стандарти “, които откриват правото на минимална работна заплата, почасово възнаграждение и възнаграждение за извънъреден труд. Забранен бил и детския труд. Въведени били помощи за безработица и държавни пенсии. В резултат на извършените държавни промени Социалистическата партия се оказала непотребна и репутацията й на мощна съпротива спаднала до нулата.
Както отбелязва известният американски историк Джил Лепор, „ след Дебс социализмът оказа въздействие на промените през по този начин наречената Прогресивна епоха на века (1890-1920) - на „ Новия курс “ на Франклин Рузвелт и на промените на Линдън Джонсън.
Но да се върнем към възраждането на социализма в наши дни. За днешните социалисти двете най-големи произшествия в системата на капитализма са неспособността на тази система да спре процеса на световно стопляне, зародил вследствие от потреблението на изкопаеми горива и безразличието на системата към все по-увеличаващия се раздор сред небогати и богати.
Социалистите оферират меко казано непрактични, а на моменти и фантастични решения на тези проблеми. Но както и в предишното, хрумвания, които до скоро наподобяват радикални, лека бавно стават част от платформите на умерените политици. Както отбелязва наблюдаващият от списание " Икономист ": „ дори сенаторът от Калифорния Камала Харис, която по всякакъв начин се старае да подчертае, че не е „ демократична социалистка “, утвърди „ Новия зелен курс “ на Окасио Кортес и минималната работна заплата от 15 $, препоръчана от Сандърс “.
Както и в предходните години, двупартийната система на Америка принуждава редовите политици, борещи се на избори за повече гласове, да усвояват нови хрумвания, намерили отклик у гласоподавателите. И в този смисъл Тръмп и неговите последователи има защо да се вълнуват. Съдбата на социализма в Америка има възможност да се повтори.
Анна Кроткина е публицист и учител в Университета на Вашигтон и Ли, в щата Вирджиния.
Превод за " Гласове ": Никола Стефанов
Източник: http://www.ng.ru/scenario/2019-04-22/15_7563_usa.html
Неотдавна американския президент Доналд Тръмп обрисува ужаса, който ще настъпи в Съединените Щати при положение, че социализма победи в тази настрана взета страна. Главният проблем ще бъде в това, че социалистите ще отстранен изкопаемите горива и ще принуждават всички да преминат на възобновими източници на сила. На протест пред свои последователи, той разигра следния моноспектакъл: „ Самолетите стопират да летят, тъй като няма сила. Вятърът престава да духа и електричеството стопира. " Скъпа, изключи тв приемника, тъй като няма вятър! Няма самолети, няма крави, тъй като когато преживят храната си, кравите отделят нездравословния за околната среда газ метан. Ще имате право единствено на една кола на семейство… и тази кола ще бъде електрическа. Дори да не може да измине 160 благи! О, смут, скъпа, ами къде ще заредим? Къде е зарядната станция “?
Така президентът обрисува бъдещето на американците. За да избегнат тази орис, Тръмп изясни на гласоподавателите си, че през 2020 година би трябвало да гласоподават за него, а не за леваците-социалисти от Демократическата партия, пропагандиращи „ Новият зелен курс “, при който страната ще поеме цялостния надзор върху създаваното количество парникови газове.
На митингите с гласоподавателите, думите на Тръмп предизвикваха стихия от страсти у последователите му. Та нали при социалистите ще настъпи краят на обичайните полезности: няма да има обичаните хамбургери на масата, ще има единствено един автомобил за двама възрастни и проблеми с тв приемника, чийто постоянно светещ екран разсейва житейската досада.
Тръмп усеща аудиторията си. Независимо от това, че на своя уеб-сайт министерството на енергетиката доста ясно изяснява, че електрическите мрежи, които употребяват разнородни източници на сила, като вятър или слънце, разполагат с запаси и неналичието им не значи и липса на електричество. Затова не е учудващо, че в предизборната си акция за президент Тръмп защитаваше въгледобива, като не пропускаше във всяка една от речите си да оплюе технологиите, конкуриращи се с изкопаемите горива. Съвсем скоро, борейки се с ветрогенераторите, известни в централните равнинни региони на страната, Тръмп за учудване на медиците реши, че шумът им провокира рак.
Но не Тръмп сътвори социалистите. Съвсем до скоро думата „ социализъм “ беше неразрешена в американската политика. Когато враговете на някогашния президент на Съединени американски щати споделяха, че Барак Обама е социалист, те желаеха с това да срутен репутацията му. Но през последните няколко години настроенията в страната се трансформираха. Ако по-рано концепцията за социализма се асоциираше в съзнанието на американците със Съюз на съветските социалистически републики и ГУЛАГ, с цензурата, с нескончаемата агитация, със странния фетиш към вождовете и празните лавици в магазините, то след разпада на Съветския Съюз социализмът последователно стартира да се асоциира със страните от Северна Европа и тяхната добре отработена система за обществено застраховане и висок стандарт на живот.
Ох, този внимателен Сандърс!
Бърни Сандърс
През 2016 година, по време на предизборната си акция, самопровъзгласилият се 75-годишен социалист и сенатор от щата Върмонт - Бърни Сандърс, ненадейно стана сериозен съперник на мастития претендент Хилари Клинтън. „ Да живее революцията “, скандираха на неговите манифестации главно младите му последователи. Сандърс към този момент разгласи желанието си да се кандидатира и на президентските избори през 2020 година Както и предния път, Сандърс дава обещание на американците да вкара всеобщо гратис опазване на здравето, гратис университетско обучение в държавните университети, по образеца на страните от Северна Европа, да увеличи със закон минималната заплата до 15 $ за час и да се заеме съществено с казуса на световното стопляне.
Ясно е, че за всичко това страната ще би трябвало да разполага с нужните средства. Тук Сандърс сочи милионерите и милиардерите, като основни врагове на всеобщото преуспяване. Той споделя: „ Много от тях са бандити “. Бърни вижда „ разкулачването “ на тези богаташи посредством налагането на сурови налози, като това ще обезпечи на страната средства за безвъзмездна медицина, обучение и така нататък Изглежда красиво. Но доста от икономистите не са съгласни. Те споделят, че високите налози ще подкопаят опциите на фирмите да акумулират капитала, който им е нужен за развиване и разцвет. Експертите не са съгласни и с това, че тези налози ще изпълнят държавния бюджет. Анализът на центъра за данъчна политика демонстрира, че приходите в хазната, при използване на сходен метод, ще бъдат сума, доста по-малка от нужната за реализиране на проектите на Сандърс.
Но, по този начин или другояче, методът на Сандърс с опростенческата му визия за това кой е врагът и какво да се прави, намира отклик измежду американците и изключително измежду младежта. До през днешния ден, повече от 500 хиляди жители са създали вноски за предизборната му акция. В резултат на това Сандърс разполага с 18 милиона $, които може да похарчи за самореклама. Тръмп към този момент не закача този буен и убеден в своята справедливост дъртак. Главната цел за нападките на Тръмп е новата звезда на американския социализъм и член на Палатата на представителите на Съединени американски щати от щата Ню Йорк - 29 годишната Александрия Окасио-Кортес.
Идеите на Кортес са още по-малко на брой от тези на Сандерс, само че имат и някои общи характерности с неговите, които тя назовава „ либерален социализъм “. По този мотив, на една своя конференция тя споделя: „ За мен капитализмът е идеология на капитала. Най-важното при него е концентрацията на капитала, което значи блян към облага и трупане на пари. Капиталът се стреми непременно към трупане на облага, без да се интересува от индивида и околната среда… Но когато приказваме за хрумвания като „ демократичния социализъм “, това значи, че слагаме преди всичко демокрацията и обществото, а не капитала “.
Тези най-общи хрумвания са въплътени в препоръчаната от нея идея, наречена „ Новият зелен курс “, точно тази, която в този момент дава опция на Тръмп да се разгласи за герой против социализма.
Концепцията на Кортес не поражда на празно място. За нейна основа служат научните отчети, оповестени през предходната година от Организация на обединените нации, предупреждаващи, че в случай че съществено не бъдат понижени изхвърляните в атмосферата парникови газове и световната температура продължи да се покачва, в недалечно бъдеще света го чака неизбежна злополука, при която засушаването, ураганите, наводненията, погиванията на реколтата и дефицита на питейна вода ще създадат живота на планетата неосъществим. Според Окасио-Кортес и други съавтори на „ Новия зелен курс “, Съединени американски щати и целия останал свят през 2050 година би трябвало да реализират нулево равнище на изхвърляните парникови газове, т.е. би трябвало да бъдат поглъщани толкоз парникови газове, колкото се изхвърлят в атмосферата.
Новият зелен курс идва, приятели!
За постигането на тази цел, Съединени американски щати би трябвало да имат „ водеща роля “. „ Новият зелен курс “ приканва за 10-годишна готовност на цялата страна, тъй че в края на тази декада, 100% от електрическата енергия в страната да бъде получена от възобновими източници. Концепцията също по този начин приканва да се преоборудва системата за отопление на всяка постройка в Съединени американски щати. В нея също по този начин се планува и повсеместна рационализация на превоза, при която огромната част от капитала да бъде вложен в електрически автомобили и скоростни влакове.
Концепцията не се лимитира единствено до тематиката за климата. Част от текста е отдаден на обществената правдивост, като форма за премахване на бедността, расизма и „ очистване на обичайните форми на подтисничество “. Разбира се, „ Новият зелен курс “ не е управление за съответни дейности, а по-скоро химера, формулираща нови хрумвания, при които контролът на страната върху стопанската система, живота и бита на жителите прилича правилата на социализма.
Днес доста американци са обезпокоени от към този момент осезаемия резултат на световното стопляне и по тази причина се отнасят позитивно към концепциите, заложени в „ Новият зелен курс “. Според анкетата, извършена от асоциацията „ Данни за напредъка “, 46% от гласоподавателите поддържат тази идея, 34% са срещу, а останалите нямат мнение.
Привкусът на социализъм в „ Новия зелен курс “ очевидно не смущава хората в Съединени американски щати. Съгласно изследването на Института за политика на Харвардския университет, в огромната си част младежите на възраст сред 18 и 29 години поддържат политиката на социалистическото крило в Демократическата партия. Подкрепящите капитализма 43% напълно леко надвишават подкрепящите „ демократичния социализъм “ по модела на Северна Европа, които стигат до 39%. Това не е гърмеж на социализма в Америка. Идеите на социализма стават привлекателни в Съединени американски щати, единствено когато демократичните институции са аварирали.
„ Ще се появи Дебс и вие ще разберете, че това е Христос! “
Юджин Дебс
За първи път вълната на социализма залива Америка при започване на ХХ век. През 1916 година Социалистическата партия в Съединени американски щати наброява повече от 80 хиляди члена. Към 1918 година представители на Социалистическата партия заемат общо 1200 политически длъжности в страната. Социалистите дори печелят едно място в Конгреса и 79 поста в градските кметства. Основател и водач на Социалистическата партия е Юджин Дебс и неговата история е показателна.
Родителите на Дебс са имигранти от Европа, пристигнали в Щатите без един цент в джоба, само че постигнали обичайно богатство. За тяхно оскърбление (те желали да изучат сина си) Дебс на 14 години става огняр на локомотив. Но скоро той разкрил в себе си организаторски качества и след няколко години оглавява Братството на локомотивните служащи, което се занимавало с подпомагането на сираците и вдовиците на железничарите. Така стартира неговата кариера на профсъюзен деятел и политик.
Дълго време Дебс се отнася към социализма с отрицание. Първоначално той бил член на Демократическата партия и вярвал в американската двупартийна система. Според него, „ спор би трябвало да съществува не сред капитала и работника…, а сред индивида, който заема социална служба, и индивида, който държи изборната бюлетина. Отношението му към американската народна власт се трансформира след стачката на служащите от „ Пулман “ през 1894 година
Това е една от най-големите стачки в американската история, по време на която влаковете в 27 щата стопират за повече от месец. В края на краищата, със единодушието на президента Стивън Гроувър Кливланд, била изпратена армия, която разкрила огън по стачкуващите. Стачката била смазана, а Дебс бил наказан на шест месеца затвор за „ подбудителство към въстание “. В пандиза Дебс не бил малтретиран. Често го пускали на независимост единствено на почтена дума и той рядко прекарвал времето си в килията. Но кървавото потушаване на стачката поразило Дебс и подкопало доверието му в американската народна власт.
Разочарован от политическата система в Съединени американски щати, той повярвал, че единствено социализмът може да отбрани ползите на служащите. Няколко пъти Дебс взел участие в предизборната конкуренция за президент на Съединени американски щати, като претендент от Социалистическата партия и имал огромна известност в средите на работническата класа. През 1908 година пътувайки с трен наименуван „ Специален-Червен “, той провел предизборна акция в 33 щата. Тогава, както се твърди, една жена от посрещачите на гарата в Илинойс попитала: „ Това Дебс ли е? На което друга дала отговор: „ О не, това не е Дебс. Когато Дебс излезе, ще си помислите, че това е Исус Христос “.
През 1912 година Дебс взе участие още веднъж в изборите, като за него гласоподават съвсем 1 милион американци. В първата четвърт на ХХ век концепциите на социализма били известни и в средите на американската интелигенция. В техните очи американската демократична система напряко била дерайлирала, откакто Съединени американски щати се присъединили в Първата международна война.
По този мотив, Джон Рид написа: „ Тази война напълно беше обвързвана с упоритостите на политиците “. Ако се има вяра на Карл Маркс, в Америка е имало всички условия за създаване на социализма. Индустрията е била развита, имало е мощна работническа класа. Но все пак, социализмът не се прихваща в Съединени американски щати. Според историка Ника Салваторе, създател на книгата „ Юджин Дебс, жител и социалист “ аргументите били няколко: работническата класа била разединена, защото била формирана в по-голямата си част от новопристигнали имигранти, който постоянно не се разбирали между тях и се конкурирали на пазара на труда. Освен това, заплащането на служащите не било неприятно, а пък квалифицираните служащи били доста добре платени.
Но основната причина за неуспеха на социалистите в Съединени американски щати се заключава в това, че доста от техните претенции отнасящи се до отбрана ползите на служащите, се правели последователно, като елементи от разнообразни стратегии, извънредно отдалечени от радикализма на американските президенти. През 1916 година американското държавно управление приема закон за 8-часов работен ден. През 30-те години били признати закони „ за обективни трудови стандарти “, които откриват правото на минимална работна заплата, почасово възнаграждение и възнаграждение за извънъреден труд. Забранен бил и детския труд. Въведени били помощи за безработица и държавни пенсии. В резултат на извършените държавни промени Социалистическата партия се оказала непотребна и репутацията й на мощна съпротива спаднала до нулата.
Както отбелязва известният американски историк Джил Лепор, „ след Дебс социализмът оказа въздействие на промените през по този начин наречената Прогресивна епоха на века (1890-1920) - на „ Новия курс “ на Франклин Рузвелт и на промените на Линдън Джонсън.
Но да се върнем към възраждането на социализма в наши дни. За днешните социалисти двете най-големи произшествия в системата на капитализма са неспособността на тази система да спре процеса на световно стопляне, зародил вследствие от потреблението на изкопаеми горива и безразличието на системата към все по-увеличаващия се раздор сред небогати и богати.
Социалистите оферират меко казано непрактични, а на моменти и фантастични решения на тези проблеми. Но както и в предишното, хрумвания, които до скоро наподобяват радикални, лека бавно стават част от платформите на умерените политици. Както отбелязва наблюдаващият от списание " Икономист ": „ дори сенаторът от Калифорния Камала Харис, която по всякакъв начин се старае да подчертае, че не е „ демократична социалистка “, утвърди „ Новия зелен курс “ на Окасио Кортес и минималната работна заплата от 15 $, препоръчана от Сандърс “.
Както и в предходните години, двупартийната система на Америка принуждава редовите политици, борещи се на избори за повече гласове, да усвояват нови хрумвания, намерили отклик у гласоподавателите. И в този смисъл Тръмп и неговите последователи има защо да се вълнуват. Съдбата на социализма в Америка има възможност да се повтори.
Анна Кроткина е публицист и учител в Университета на Вашигтон и Ли, в щата Вирджиния.
Превод за " Гласове ": Никола Стефанов
Източник: http://www.ng.ru/scenario/2019-04-22/15_7563_usa.html
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ